Папата: през Юбилея всички свещеници ще опрощават аборта

Папска индулгенция, Сн. blogs.elca.org

 bg.radiovaticana.va съобщава:

„Желая юбилейната индулгенция да се превърне за всеки в опит от Божието милосърдие“. Това пише Папа Франциск в посланието си към монс. Рино Физикела, председател на Папския съвет за новата евангелизация, отнасящо се до индулгенциите за предстоящата Юбилейна година на Милосърдието.

Изключителна новост и важност в посланието заема решението на Папа Франциск за предоставянето правомощие на всички свещеници, не само на „мисионерите на милосърдието“, да „опрощават греха на онези, които са извършили аборт и са се разкаяли искрено за него и искат прошка“. Друга новост е, че юбилейната индулгенция може да се получи не само в римските базилики или светилищата  и катедралите на диоцезите по света, но също във всички затворнически параклиси: „вратата към затворническата килия, ще бъде като Светата Врата“, пише Папата.

---

Накрая, в знак на „пътя към възобновяване на пълното общение с лефеврианите“, Светият Отец постановява, че „всички онези, които през Юбилейната година на Милосърдието пристъпват към Тайнството Помирение чрез свещеник от Братството на „Свети Пий Х“, ще получат валидно и легитимно опрощаване на техните грехове, защото „никой не е изключен от тази Юбилейна година“, посочва Папа Бергольо.

„Един от сериозните проблеми на нашето време – пише Папата – е несъмнено промененото отношение към живота. Един определен и много разпространен начин на мислене направи така, че да се загуби необходимата лична и социална чувствителност към приемането на новия живот. Трагедията на аборта е живяна от някои с едно повърхностно съзнание, без да се дава сметка за голямото зло до което води подобно деяние“.

„От друга страна – продължава Папата – мнозина, въпреки, че живеят този момент като едно поражение, смятат, че за тях не съществува алтернативен път. Мисля си, по-специално, за всички жени прибягнали към аборта. Познавам добре обстоятелствата, подтикнали ги към това решение. Знам, че е екзистенциална и морална драма. Срещал съм се с много жени, които носят в сърцето си белега от този болезнен и труден избор. Прошката на Бог за всеки, който се е разкаял, не може да бъде отречена, преди всичко за онзи, който с искрено сърце пристъпва към тайнството на изповедта, за да се помири с Отца“.

Папа Франциск подчертава, че тази е причината, поради която е решил, „да даде за Юбилейната година на всеки свещеник правомощието да прощава греха на аборта“. За тази цел, свещениците трябва да се „подготвят за тази голяма отговорност, съчетавайки думи на искрена приемственост и размисъл, които да помогнат да се осъзнае извършения грях и да покажат пътя на истинското обръщане, за да се долови истинската и щедра прошка на Отца, който обновява всички със своето присъствие“. В решението на Папа Франциск ясно се откроява желанието „възможно най-много хора да се приближат до Църквата и тайнствата“.

Що се отнася до втората новост, ясно се откроява особеното внимание на Епископа на Рим към затворниците. „Моите мисли са отправени и към затворниците, които живеят ограничението на тяхната свобода. Юбилеят винаги е бил възможност за голяма амнистия, насочена към голям брой хора, които въпреки заслуженото наказание, са осъзнали извършената несправедливост и желаят искрено да се внедрят отново в обществото чрез техния честен принос“. „Божието милосърдие е способно да преобрази сърцата, но също и да преобрази затворническите решетки в свобода“, подчертава Папа Бергольо.

„Тази Юбилейна Година не изключва никого“, пише Папата, позовавайки се на третото си решение за валидността и легитимността на опрощаването на греховете от свещеник от Братството на „Свети Пий Х“, създадено от монс. Льофевр. „От различни части на света, мои събратя епископи ме уведомиха за тяхната вяра и сакраментална практика, но която е съчетана с трудна пастирска ситуация. Вярвам, че в близко бъдеще да се намерят решения за възобновяването на пълното общение със свещениците и настоятелите на Братството. Междувременно, подтикнат от необходимостта за благото на тези верни, по мое лично нареждане, постановявам, че всички онези, които през Светата Година на Милосърдието пристъпят към Тайнството Помирение пред свещеник от Братството на Свети Пий Х, ще получат валидно и легитимно опрощаване на техните грехове“.

Свещениците от Братството на „Свети Пий Х“ никога не са били отлъчвани, а отлъчването Latae sententiae на епископите, ръкоположени без разрешение от Рим, бе премахнато от Бенедикт XVI. Но Папа Ратцингер уточнява: „докато конкретните доктринални въпроси не се изяснят, Братството не притежава никакъв канонически статут в Църквата, а неговите служители – дори и да са освободени от църковното наказание – не упражняват легитимно никакво служение в Църквата“. Това означава, че нямат правомощие да изповядват. Изповедта е единственото тайнство за което се изисква, не само свещеникът да е легитимно ръкоположен, но и да има необходимото юридическо правомощие.

С решението си, който освен че е жест на милосърдие и протегната ръка към Братството, Папата мисли за доброто на верните, защото това, което е важно е „здравето и спасението на душите“.

В посланието Светият Отец подчертава, че за да се получи юбилейната индулгенция, трябва да се спазят традиционните условия от страна на верните: посещение на катедрала или светилище,  в които е отворена „Света Врата“, изповед и участие в Света литургия с особено размишление за милосърдието, изповядване на вярата и молитва за Папата и намеренията, които „Папата носи в сърцето си за благото на Църквата и целия свят“. Що се отнася до болните, които нямат възможност да се предвижват или да излизат от дома си, могат да получат индулгенцията като се молят и присъстват на богослужение чрез средствата за комуникация.

Накрая Папата подчертава, че индулгенцията може да бъде получена и за покойните верни и припомня важността от телесните и духовни милосърдни дела, прибавяйки, че „всеки път, когато вярващ лично изживява едно или повече от тези дела, ще получи юбилейната индулгенция“.

Коментар на "Ето, ида скоро!":

Въпреки че Бог на никого не е прехвърлял правата да опрощава грехове, Франциск не само счита, че разполага с тях, но "...по мое лично нареждане, постановявам, че всички онези, които през Светата Година на Милосърдието пристъпят към Тайнството Помирение пред свещеник от Братството на Свети Пий Х, ще получат валидно и легитимно опрощаване на техните грехове“." Разбира се, не е нещо ново за католическите свещеници да си присвояват подобни права, но е странно как главата на Римокатолическата църква си позволява да заповядва това да стара! Още по-странно е, че за да бъде получена тази индулгенция, вярващият трябва да отправи молитва за ... ПАПАТА! Франциск обърна наопаки не само Божието слово, но и католическите учения, карайки католиците да се чудят какво се случва с това, в което са поучавани да вярват. Може би за някои от тях това ще е причината да се замислят и да потърсят истината. Но за повечето католици и за света думите на Франциск ще бъдат като манна небесна, защото ще открият в тях грижата на един прекрасен Божи служител, който е готов дори собствените си учения да направи на пух и прах, но да спаси грешниците...

Но...


"Откъснати от земни връзки и човешки интереси, мъртви към изискванията на естествените чувства, с напълно затъпени разсъдък и съвест, йезуитите не признаваха никаква друга власт, никаква друга връзка, освен на своя орден, и никакво друго задължение, освен да разширяват неговата мощ. Евангелието на Христос бе дало възможност на привържениците си да посрещат опасности и да понасят страдания, без да трепнат пред студ, глад, труд и бедност, да издигат знамето на истината, въпреки изтезанията, затворите и кладите. В борбата си с тях йезуитите въодушевяваха последователите си с фанатизъм, който ги правеше способни да претърпяват същите опасности и да се противопоставят на мощта на истината с всички оръжия на измамата. За тях нямаше престъпление, което да не може да се извърши, или измама, толкова ниска, че да не може да се практикува, нито пък лицемерие, така трудно, че да не може да се усвои. Дали обет за постоянна бедност и унижения, обмислената им цел бе да си осигурят богатство и сила, да се посветят на унищожаването на протестантството и на възстановяването на папското върховенство.
Когато се представяха като членове на своя орден, носеха мантия на святост. Посещаваха затвори и болници, обслужваха болните и бедните, изповядвайки, че са се отрекли от света и че носят святото име на Исус, Който обикаляше, за да прави добро. Но под тази непорочна външност често пъти се криеха най-престъпни и ужасни намерения. Основен принцип на ордена бе: целта оправдава средствата. Естествено, че при такова правило лъжата, кражбата, клетвопрестъпването, предумишленото убийство бяха не само простени, но даже се препоръчваха, когато служеха на интересите на църквата. (Великата борба - Елън Уайт).


Николай Георгиев