Втората поправка

Снимка: ericgoldman.org

Huffington Post пише:

Федеративната идеология и Втората поправка

За добро е, че федеративният флаг сега се възприема като омразен и отвратителен от повечето американци. Той наистина е бил символ на омразата и несправедливостта, датираща от самото начало. През гражданската война той е бил използван за събиране на притежателите на роби и техните симпатизанти за борба. И в сегрегационния Юг през 1950-те и 1960-те години той беше възобновен като средство за изразяване на съпротива към каузата на гражданските права и равенството. Време е да зачеркнем онези цветове веднъж завинаги, да ги премахнем от държавните сгради на Южна Каролина, да ги ликвидираме от щатския флаг на Мисисипи и да ги прогоним от всяко и всички места на почит в американското общество.

---

Но не би трябвало да се задълбочаваме повече от молба за символична промяна, колкото важна е тя. Бих желал конкретно да привлека вниманието към едно обезпокоително развитие на обстоятелствата, откривано най-вече в тъмночервени, републикански щати, и това е несветия брак между федеративната теология и Втората поправка.

Връзката, която обединява федеративната идеология и Втората поправка е идеята за „нулиране”. Това е вярването, че щатите са върховни арбитри за това, което е, или не е, конституционално, и че щатите по този начин са винаги свободни да пренебрегват федералния закон. Щатите, а не съдилищата, според този изкривен възглед на конституцията, отсъждат кое или не е конституционално.

Тази идеология има дълга, дълбока и низка история. Бихме могли да започнем с Джон Тейлър от Каролина (1753-1824), когото Гари Уилс нарече „принципния теоретик на нулирането”. Той е бил адвокат и собственик на плантация, който се е стремял да изолира родния си щат Вирджиния от онова, от което се е страхувал още през 1790-те години, като нарастващи, застрашителни сили на националното правителство.

Най-добрият начин да се защити Вирджиния, е предложил Тейлър, е да се осигури щатите да имат последната дума за това какво има предвид конституцията. Щатите, е твърдял той, винаги са запазвали правото, ако не отговорността, да проявяват неподчинение на федералното правителство, там, където са вярвали, че федералното правителство е прекрачило конситуционните предели. Тейлър е имал предвид с тази доктрина да засили и направи сигурна системата на робството, от която той лично е извличал полза, след като Вирджиния и други южни щати винаги са щели да бъдат свободни да обявят нула и да изоставят всеки федерален закон, престъпващ „правата” на робовладелците.

През 1820-те и 1830-те години това предложение е било разработено в цялостна конституционна теория от Джон К. Калун (1782-1850). Калун се е противопоставял на федералната тарифа, която тогава е заплашвала печалбата на основания на плантации начин на живот на Южна Каролина. Страхувайки се от косвената заплаха за основаната на робството икономика, Калун е настоявал Южна Каролина да обяви тарифата за неконституционна.

Южна Каролина се е опитала да направи точно това през 1832 г., но е оттеглила , когато е била посрещната с федерална военна интервенция. Южна Каролина се е издигнала отново до това искане през 1860/1861 г., когато тя – и други южни щати – се е отделила от Съюза. Тези щати са действали по този начин, защото са вярвали, че щатите могат да съдят федералното правителство и да се оттеглят от Съюза като последен пристан. Нулирането, с други думи, е било изтъкната характеристика на конституционалната теория, която е оправдавала конфедерацията. Било е доктрина, окончателно отречена от гражданската война и от ратифицирането на Четиринадесетата поправка през 1868 г.

Какво общо има тази история с Втората поправка? Просто това: Нулирането, концепция, която би трябвало да е умряла преди век и половина, е възкресена от гробницата от екстремистите за правата на носене на оръжие и триумфира в закон след закон в тъмночервените щати на Америка.

Размислете върху Канзас. Канзас, под ръководството на губернатора Сам Браунбек, е познат с екстремистката си политика. Финансовите полици на Браунбек са опропастили икономиката на Канзас, образованието му и много повече. Браунбек се е стремял към устойчиви намалявания на щатската такса приходи, като я е заменил за „най-високата такса върху храната в нацията”. И какво може да покаже Канзас за регресивната си финансова политика? Докато повечето региони в Съединените щати се наслаждават на икономическо възстановяване, Канзас не се. През май 2015 г. доклад показа, че Канзас е изгубил „почти 4,000 работни места... повеждайки националната тенденция”.

Това е достатъчно лошо, трагедия за жителите на Канзас, които страдат под безпорядъчното управление на Браунбек. Но точно толкова лош е и законът за оръжията, който той е подписал. През 2013 г. щатското законодателство вкара в сила „Защитният акт на Втората поправка”. Сам по себе си, този закон фиктивно забранява федералното правителство да налага федерални закони за оръжеен контрол за канзаска почва и по отношение на конкретни класове оръжия.

Добре, бихте казали, Браунбек е безпрецедентен екстремист. Но, за съжаление, Канзас не е откъснат случай. През последните години други червени щати са последвали подобен път. Брус Отър е около 70-ти губернатор на Айдахо. Прекарал цял един живот в политиката на Айдахо, той е корав консервативен републиканец с тон със сътрудниците си, но никога не е накарал някого да се усъмни в това дали е свързан с реалността. Той не е типично податлив на конспиративни теории или други трескави мечти за крайната десница. Но дори Брус Отър наскоро се почувства политически принуден да подпише нулиращ закон, обявяващ, че федералното правителство не притежава конституционалното правомощие да налага законодателство за оръжеен контрол в границите на Айдахо. И, наистина, той не е имал избор. Нулиращият статут на Айдахо е прокарал законодателството единодушно.

Със сигурност, във всяко конституционално разглеждане на въпрос, нито Канзас, нито Айдахо, нито другите червени щати, които са предприели грешката на този безумец, ще преобладават. Федералното правителство има правомощието да се увери, че законите, които въвежда, са наложени съответно във всичките петдесет щата. Нео-нулификационното движение обаче представлява опасна тенденция. Произлизащият от населението консерватизъм вече не е съставна част от главния поток на американския живот. Защото няма нищо, свързано с нулификационната идеология, което да представлява американските ценности.  Това е провалената конституционална теория на едно предателско движение – южно отцепване. Неговото модерно възраждане може да бъде възприемано само като вид екзистенциално отчуждаване в десницата.

Благодарен съм да видя Ники Хейли, Мит Ромни и други републикански лидери най-накрая да заемат позиция относно федеративния флаг. Той е еднозначен символ на омраза и подмолна антидържавна дейности и е нужно да бъде оттеглен в музей, където истинското му място в американската история може да бъде обяснено.

Но републиканците трябва да отидат отвъд дебата за флага, за да се протиивопоставят на надигащото се идеологично безпокойство в далечната десница. Идеята за нулиране по собствен начин е еднакво отблъскваща. Тя е една провалена конституционална теория, която по подобен начин би трябвало да бъде запратена в музей за законови антики. Тя няма място в модерна Америка. Ужасяващо е, че такава една идея е завладяла въображението на толкова много републикански законодатели. Това е идея, която националното републиканско правителство би трябвало да отрече, и това скоро ще стане. Джеб Буш, Скот Уолкър и останалите кандидати, говорим на вас.

Коментар на "Ето, ида скоро"


Когато нещо се представя като възможност, обикновено вече е подготвено да се въведе. Вече са под въпрос първата и втората поправка в Американската конституция. До няколко дни Върховният съд може да узакони еднополовите бракове във всички щати на САЩ. Повдига се въпросът за носенето на оръжие. Това също касае Конституцията на Съединените щати.  Едва ли всичко е случайно. Предупредени сме, че 

„Когато... САЩ отхвърли всеки принцип от Конституцията, който я определя като протестантска и с републиканска форма на управление, и се погрижи да пропагандира папските лъжи и заблуди, тогава можем да разберем, че времето за вършене на сатанинските чудеса е дошло и че краят е близо“ (Свидетелства, т. 5)


Николай Георгиев