Лутеранската църква на Норвегия окочнателно прие еднополовите бракове

Снимка: wikimedia.org

Reuters съобщава:

Норвежката Лутеранска църква гласува в понеделник в полза на нов церемониален език, който ще позволи на пасторите ѝ да извършват еднополови бракове, като се присъедини към редица други главни протестантски деноминации зад граница.

---

Миналият април годишната конференция на Църквата – към която почти три четвърти от норвежците казаха през 2015 г., че принадлежат – подкрепи принципа на еднополовите бракове, но не постигна съгласие върху формулировка.

Решението от понеделник включваше модифициране на брачния текст, така че да бъде направен полово неутрален, чрез премахване на думите “булка” и “младоженец”. Новата литургия ще влезе в сила в сряда [01.02.2017 г.].

През 2015 г. френската Протестантска църква разреши благословиите над хомосексуални бракове, докато Презвитерианската църква на Съединените щати одобри промяна във формулировката на конституцията си, за да включи еднополовите бракове.

“Надявам се, че всички Църкви в света могат да бъдат вдъхновени от тази нова литургия,” каза Гард Сандакер-Нилсен, водач на “Отворена обществена църква” - движение в рамките на Лутеранската църква, което провело кампанията за промяна на правилата.

Норвегия стана втората страна в света, след Дания, разрешила регистрирани еднополови партньорства, през 1993 г., и позволява гражданските еднополови бракове от 2009 г. насам.

Около 73 процента от норвежците били членове на Лутеранската църква през 2015 г., според националната статистическа агенция. Броят е спаднал значително през последните години.

Коментар на “Ето, ида скоро”:

Логичното заключение, като се има предвид становището на Библията за еднополовите бракове (Левит 18:22, Римляни 1:26-28, 1 Тимотей 1:10, Юда 1:7), е да се осъди решението на норвежката Лутеранска църква, както и на френските протестанти и американските презвитериани. И това е правилно, Христовите последователи са призовани да отмахнат от себе си всичко плътско и нечисто и да живеят “не по плът, а по Дух” (Римляни 8:4). Както било обаче по времето на съдиите, пророците, в дните на Христос, високите места за поклонение на бога-слънце (Ваал) и небесната царица (Астарта), все още съществували в Израил. Преклонението пред плътските страсти и последващото лишаване от намесата на Божия дух и здравия разум с векове тласкали избраните Божии чада към гибел. Така и порочността на народа предизвикала гнева им към Исус, когато се вземало решение дали да бъде разпънат и тълпата демонично крещяла да се оневини Варава и да се освободи на Негово място, понеже светостта на живота Му ги изобличавала. През 1844 г. протестантските църкви получили знание за небесното светилище и дейността на Христос в него. Те отхвърлили вестта (линк), но тяхното мнение не отменило провеждащия се съд. Днес много от тези деноминации са започнали стремителното си спускане надолу по склона на компромиса и кулминацията на това спускане предстои да настъпи съвсем скоро – когато се откажат от самия принцип, на който са основани – протеста към Рим, в края на октомври тази година. “Които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат” (Римляни 1:32). Не е изненадващо за четящите пророчествата, че грехът, содомията, ще навлезе дори сред изповядващите се за Божии чада, тъй като е предсказано, че дните на Ной и Лот ще бъдат повторени точно преди пришествието на Човешкия Син (Матей 24:37). Грехът обаче стои при вратата и на приелите вестта за светилището, на проповядващите Тройната ангелска вест и очакващите буквалното, видимо пришествие. Както първите протестанти, лутераните, отстъпват, така и последните протестанти, адвентистите (линк), са изправени пред заплахата да направят компромис. Така се появи филмът Seventh-Gay Adventists (линк), цялото движение Kinship (международна адвентна организация за човешките права, действаща от 40 години и защитаваща хомосексуалистите), така се появи и първият транссексуален старейшина (линк). Но това не би трябвало да е повод за осъждане на църквата като цяло, а напротив – то само показва, че яростта на Сатана е достигнала предела си и краят е близо. Докато влиянието на отделния мирянин върху ръководните органи може да е минимално, пред съда сме изправени поотделно, единично.

В края Бог ще събере Своите овце, които “не са от тая кошара”, към Своята (Йоан 10:16), в духовния Израил, затова не трябва ли да отхвърлим мерзостта сами за себе си, та по Божия милост да получим право да влезем там? Можем ли с ревността на Еремия, оплакващ съдбата на погиващия народ, да застанем смело и да се обявим срещу беззаконието, с любящи сърца, за спасението на провиняващите се, според начина, по който ни води Библията?

“Иди та прогласи тия думик към север, като речеш: Върни се, отстъпнице Израил, казва Господ; Аз няма да направя да ви нападне гневът Ми; защото съм милостив, казва Господ, и не ще пазя гняв за винаги. Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа своя Бог, и безогледно си отивала при чужденците под всяко зелено дърво, и че не сте послушали гласа Ми, казва Господ. Върнете се, чада отстъпници, казва Господ. защото Аз съм ви съпруг; и ще ви взема - един от град, а двама от род - и ще ви въведа в Сион!” (Еремия 3:12-14).


Мария Георгиева